Стихотворения
Елисавета Багряна
НАЗАД
Елисавета Багряна
Истинското й име е Елисавета Любомирова Белчева. Живее и учи в София. През 1907 година, когато е само на 14 години, написва първите си стихове.
След завършване на образованието си работи като учителка в с.Афтане, Бургаско, Кюстендил и Враца. Умира на 23.03.1991 година в София на 98 годишна възраст.
Из спомените на Багряна за детството й…
Аз ви казах за моето детство – то беше сън… Раснахме здрави, градина имахме чудна. Вече като пораснах, мама обичаше вечер да се съберем в беседката с моите приятели и приятелки. Много задружно живеехме… През цялото време говорим за поезия или рецитираме стихове. Надпреварвахме се кой какво е прочел или написал.
|
Първата и книга за деца е стихосбирката “Търкулната годинка”, следвана от “Звездички”, “Майско утро”, “Детски щастливи дни”, “Птички лекокрили” и други.
|
|
|
|
В читанката за ІІІ клас /Изд."Булвест 2000"/ са включени следните четири стихотворения от Елисавета Багряна: "Първият учебен ден", "Зима", "Великден", "Ти, майко".
Първият учебен ден
Отново за учебната година разкри училището днес врати. Звъни звънец из цялата родина- в села и градове, навред кънти. И ние, хилядите ученици, към този звън летим като орляк и с бодрите си, весели редици изпълваме училището пак. От лятото ний носим насъбрани лъчи и сол от морските води, свеж дъх от сенчестите ни балкани и много радост в своите гърди. А класните ни стаи приветливи отново срещат ни с „добре дошли” и забръмчават в утрото щастливи като роени кошери пчели. Изпълнен с този екот многогласен, от септемврийско слънце озарен, начало на живота ни прекрасен- как радостен си, пръв учебен ден! 
|
Ти, майко
Ти живота си ни дала и от първия ни час в люлката си ни люляла и си бдяла върху нас. В твоята прегръдка топла раснахме из ден във ден, всеки детски плач и вопъл спираше там усмирен. Ти като орлица мощна с майчиното си крило без почивка, денонощно пазиш ни и днес от зло. За да бъдем ние здрави, силни, пъргави, добри, ти умората забрави, ти се с грижите бори. Да сме предани другари, синове и дъщери, да обичаме България — туй в сърцата ни дари. Затова със обич вечна, майко, ний ще те дарим и горещо, и сърдечно днеска ти благодарим. |
|
Великден
Великденчето разцъфна, и щъркелите дойдоха; - Великден иде от далеч, Великден чука на прага: - Изпекохте ли краваи? Нашарихте ли яйцата? - Ето ги там под месала - лъхат на топло и сладко. - Ей ги, в онази кошничка - кимат ни и се подсмиват . . По-скоро, Божке, да мръкне, и камбаните да бият. Да станем, да се пременим, да идем всички на черква, да викнат: "Христос възкресе", та да запалим свещите и да се чукнем за здраве и за весели години! |
Зима
Сякаш пролет белоцветна е дошла отгоре — бяла, с цвят покрита, светна сливата на двора. И валят, валят снежинки цели дни, недели — падат, сякаш перушинки, мекички и бели. Падат и полека лягат долу на земята, топличка завивка слагат върху семената. |
|
Стихотворения за изтегляне и разпечатване:
|
| ||
