Басни
НАЗАД
Да кажеш някому истината право в очите не винаги е приятно. Той ще ти се разсърди, ще се засегне и трудно би могъл да му обясниш, че целта ти е била да се поучи от грешките си. Още по-лоши биха били последиците за теб, ако обидиш човек с власт. За това са си давали сметка още хората в древността.
Баснята е кратко литературно произведение, в което героите най-често са животни, по-рядко растения, а понякога предмети и богове. Чрез техните образи, действия и постъпки се разкриват и порицават човешки недостатъци, затова основния тон в тях обикновено е ироничен.
Баснята обикновено се състои от две части – разказ на случка и кратка поука.
В читанката за ІІІ клас /изд.Булвест 2000"/ са включени следните пет басни: Муха и вол, Паун и лястовичка, Гълъбица и мравка, Роза и коза, Селянинът и неговите синове.
Баснята е кратко литературно произведение, в което героите най-често са животни, по-рядко растения, а понякога предмети и богове. Чрез техните образи, действия и постъпки се разкриват и порицават човешки недостатъци, затова основния тон в тях обикновено е ироничен.
Баснята обикновено се състои от две части – разказ на случка и кратка поука.
В читанката за ІІІ клас /изд.Булвест 2000"/ са включени следните пет басни: Муха и вол, Паун и лястовичка, Гълъбица и мравка, Роза и коза, Селянинът и неговите синове.
Петко Рачов Славейков Петко Рачов Славейков
Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново. Басните: "Орел, рак и щука" и "Куко и пипе" са сред "високите" образци на този типичен просвещенски жанр. Дотогава българският читател е познавал само произведения на Езоп, Лафонтен и отчасти Крилов.
|
Муха и вол
Вол някой се връщал от нива уморен и отивал към дома си. Край селото една муха се докопала до него и кацнала на рогата му. Като влезли в селото, друга една муха се изпречила на пътя, та я запитала смирено:
- Откъде тъй, сестрице? Къде си ходила? - Не видиш ли? - отговорила гордо-гордо първата муха. - На нива бяхме, орахме. Има някои тъй се хвалят с чуждия труд. |
Стоян Михайловски
Потомък на стар възрожденски високо просветен род. Неговите басни “Орел и охлюв” “Бухал и светулка”, “Секира и търнокоп” са класически образци в българската литература. Aвтор e и на един от най-светлите химни на българската просвета и култура "Кирил и Методий" /"Върви, народе, възродени..."/
|
Паун и лястовичка
Паун запитал лястовичка:
- Какво приказват зарад мене между небесното крилато население? - За тебе - възразила мъничката птичка, - откак се щурам аз из сините простори, едно и също нещо се говори!... - Че съм най-драголюбен хубавец, нали?... - Че си богато пременен глупец! |
Жан дьо Лафонтен Жан дьо Лафонтен
Жан дьо Лафонтен - поет, с когото Франция и до днес се гордее, е роден на 8 юли 1621. Чак на 47-годишна възраст Лафонтен издава книга с първите си басни. Той не ги съставял лесно и бързо.
|
Гълъбицата и мравката
Една изжадняла гълъбица с бели пера потапяше човката си в бистър ручей, когато една мравка падна от един клон във водата.
Клетата мравка напразно се мъчеше да се измъкне от тая водна лента, която в нейните очи изглеждаше цяло море. |
Гълъбицата я видя, съжали я и й протегна от брега стръкче трева. Мравката се вчепка в него с крачката си и бързо излезе на сухо.
— Благодаря ти, гълъбице! — каза мравката с тънък глас. — Няма да те забравя!
Но гълъбицата дори не чу тия благодарности, защото хвръкна веднага. Тя кацна на един клон, който се оглеждаше в ручея, и остана неподвижна, зарадвана, че е извършила едно добро дело.
Един немирник я видя, приближи се безшумно до дървото и опъна прашката си, за да удари с камък прелестната птица, която не забелязваше опасността. Ала малката мравка я забеляза и бързо ухапа момчето по петата.
— Ах! - извика то и изтърва прашката си.
Гълъбицата литна високо в небето, но и оттам достигнаха думите на песента й: „0, колко е хубаво да правиш добро!"
А през това време мравката, поела отново пътя край ручея, си казваше: „Какво хубаво цвете е признателността, която се ражда от стореното ни добро!"
— Благодаря ти, гълъбице! — каза мравката с тънък глас. — Няма да те забравя!
Но гълъбицата дори не чу тия благодарности, защото хвръкна веднага. Тя кацна на един клон, който се оглеждаше в ручея, и остана неподвижна, зарадвана, че е извършила едно добро дело.
Един немирник я видя, приближи се безшумно до дървото и опъна прашката си, за да удари с камък прелестната птица, която не забелязваше опасността. Ала малката мравка я забеляза и бързо ухапа момчето по петата.
— Ах! - извика то и изтърва прашката си.
Гълъбицата литна високо в небето, но и оттам достигнаха думите на песента й: „0, колко е хубаво да правиш добро!"
А през това време мравката, поела отново пътя край ручея, си казваше: „Какво хубаво цвете е признателността, която се ражда от стореното ни добро!"
|
Роза и коза
Една коза се спря пред розовия храст: - Ти пръскаш тъй приятен аромат. Привличаш с цветовете си красиви. Защо са ти бодлите остри остри, диви? А розовият храст й възрази: - Защото има като теб кози, които хищно, с ненаситна жажда и най-красивото изяждат. Алберт Декало |
Езоп
Езоп) е легендарен древногръцки баснописец живял в периода около 620-560 г. пр. Хр. Езоп бил освободен роб. След като бил пуснат на свобода живял в Лидия, в двореца на цар Крез, на когото спечелил доверието. Езоп е убит от делфийските жреци заради присмиване на боговете. По-късно името на Езоп станало символ. Неговите произведения се предавали от уста на уста, а през ІІІ в. пр. Хр. били записани от Деметрий Фалерски. Басните на Езоп са преведени (често преработени) на много езици по света, в това число от прочутите баснописци Лафонтен и Иван Андреевич Крилов.
|
Селянинът и неговите синове
Имало едно време един селянин.Той бил стар и болен.Усетил, че скоро ще умре.Искал да остави всичко, което имал, на своите синове и затова ги повикал до леглото си.
- Синове мои - казал той. - Дойде ми време да умра. Ще намерите всичките ми съкровища в лозето. Скоро селянинът умрял. След неговата смърт синовете му взели лопатите и кирките. Започнали да копаят в лозето и да търсят съкровището. |
Отново и отново обръщали почвата, като копаели дълбоко в земята. Чупели тежки буци пръст - да не би в тях да е скрита торба с жълтици. Не намерили никакво скрито съкровище в земята, но старателното копаене било толкова добро за лозите, че същата година те дали повече плод отпреди.
Гроздето, което братята отгледали, било най-доброто в страната.Тъй като всеки искал да купи от тях, те забогатели, както искал техният баща.
Гроздето, което братята отгледали, било най-доброто в страната.Тъй като всеки искал да купи от тях, те забогатели, както искал техният баща.
Още басни...
Лисицата и гроздето
Лафонтен
Лафонтен
Секира и търнокоп
Стоян Михайловски
Стоян Михайловски
|
Езоп
|
Стоян Михайловски
|
Петко Р.Славейков
|
Лафонтен
| ||||||||
