Стихотворения
Леда Милева
Леда Милева
НАЗАД
Леда Милева е родена в София. Дъщеря е на Гео Милев. Завършва Института за детски учителки. Работи в Радио София. Дълго време е редактор на различни детски периодични издания. Пише предимно за деца и юноши. Автор е на книгите: "Заю на разходка" (1946), "Няма време" (1949), "Работна Мецана" (1954), "Мустакатият Иванчо" (1957), "Златоперко" (1965), "Влак-юнак" (1967), "Къде е хоботът на слона" (1983), "Зайченцето бяло" (1993) и др.
|
| ||
|
|
|
|
|
Знаете ли, че... Най-популярното детско стихотворение в българската история "Зайченцето бяло" е написано от Леда Милева. |
Откъс от интервю с поетесата:
- Най-популярното детско стихотворение в българската история "Зайченцето бяло" е ваша творба?
- О, написах го много случайно...(смее се). Бях технически редактор на "Първи стъпки" - педагогическо списание за родители с приложение за деца. Занесохме новият брой в печатницата, там печатарят го прегледа и каза, че половин страница в детското приложение остава празна. И трябва да му дам още материал. Каза, че не може да чака до утре... И седнах аз там, направо в печатницата, той ме гледа, аз седя, мисля, нещо за едно зайче, кое зайче - зайченцето бяло. И в този стрес, сякаш някой ми го продиктува, написах го съвсем бързо. Дадох го на печатаря да си напълни страницата. Не му сложих никакво заглавие, защото не смятах, че е въобще стихотворение, свърши се работа... и това е. Няколко години по-късно, когато бях вече редактор в "Детски предавания" на радиото, почувствахме нужда да имаме композитор, който да е под ръка, когато се налага. И ни препоръчаха младия Петър Ступел, още студент беше. Дадох му десетина детски стихотворения да направи по тях песнички и да ги донесе в радиото. Той донесе още на другия ден няколко и една от тях беше "Зайченцето бяло". Изсвири я на пианото и веднага се запя... благодарение на хубавата музика на Петър Ступел.
- Най-популярното детско стихотворение в българската история "Зайченцето бяло" е ваша творба?
- О, написах го много случайно...(смее се). Бях технически редактор на "Първи стъпки" - педагогическо списание за родители с приложение за деца. Занесохме новият брой в печатницата, там печатарят го прегледа и каза, че половин страница в детското приложение остава празна. И трябва да му дам още материал. Каза, че не може да чака до утре... И седнах аз там, направо в печатницата, той ме гледа, аз седя, мисля, нещо за едно зайче, кое зайче - зайченцето бяло. И в този стрес, сякаш някой ми го продиктува, написах го съвсем бързо. Дадох го на печатаря да си напълни страницата. Не му сложих никакво заглавие, защото не смятах, че е въобще стихотворение, свърши се работа... и това е. Няколко години по-късно, когато бях вече редактор в "Детски предавания" на радиото, почувствахме нужда да имаме композитор, който да е под ръка, когато се налага. И ни препоръчаха младия Петър Ступел, още студент беше. Дадох му десетина детски стихотворения да направи по тях песнички и да ги донесе в радиото. Той донесе още на другия ден няколко и една от тях беше "Зайченцето бяло". Изсвири я на пианото и веднага се запя... благодарение на хубавата музика на Петър Ступел.
